4 май… Изгубен

Още щом се срещнах с тихото, сиво утро на 4 май, разбрах че това ще бъде един тягостен и безличен ден. Изцяло в хармония с настроението, което ме връхлетя вчера. Натрапчива хармония, чието единствено предназначение беше да ме захвърли безжалостно в глъбините на собствените ми мрачни мисли. Оставяйки ме без изход, без пролука за бягство. Опитах се да се примиря. Отново не успях…

Сега е нощ. Поглеждам към небето и звездите ми намигат многозначително. Може би ми напомнят, че е време за послание. Послание от мен… за мен. Замислям се, но в ума ми се е настанила странна празнота. Търся с поглед луната за помощ, но не я намирам. Изглежда ще трябва да се справя сам…

Мисълта ми тече бавно и мудно. И засича… като стар компютър. Малко плашещо сравнение, тъй като е ясна съдбата на старите компютри. Никой не се занимава да ги обновява, просто няма смисъл. Всеки си купува нов…

Една дума ме напада ненадейно като лятна буря. Изневиделица. Без пощада. Тя няма облик, няма очертания. И въпреки това усещам как ме сочи с пръст. И ми казва:

“Изгубен…”