28 юни… Предпазливост

Не се сещам за случай, в който да съм действал инстинктивно, ирационално, необмислено, и да не съм сбъркал. Изглежда съмнението, предпазливостта и трезвия поглед върху нещата около мен, често играят ролята на привидно добри съветници, дотолкова доколкото ми помагат да преоценя многократно дадена ситуация и да установя всички възможни последици от своите действия, по този начин забавяйки развръзката. Ала крайният резултат винаги се оказва изключително любопитна комбинация от спонтанно взето решение, основано преди всичко на емоция и чувства, но същевременно твърде добре оценено, с предвидени последствия и почти напълно изключен елемент на изненада относно цялостният изглед на картината, такава каквато е била преди, такава каквато е, и такава каквато ще бъде след…

Няма как да не изникнат на преден план определени въпроси. Например, какъв е смисълът от предпазливостта, след като изходът, в крайна сметка, се оказва един и същ? И може би най-озадачаващият, объркващ, и ненамиращ своя закономерен отговор въпрос – защо, въпреки съвсем ясната, внимателно установена и категорична оценка, даваща пълна представа за негативните последици от предприетите действия и скриваща всякакви перспективи за успешен завършек на начинанието, защо, въпреки нея, аз все пак правя това, което съм си наумил в самото начало?