7 септември… Водата най-после се стопли

Може да прозвучи странно, но действително малките неща са тези, които ежедневно определят нашето настроение, тонус, желание за живот. Мимолетен жест, истинска усмивка или дори просто една добра дума са способни да повдигнат духа с далеч по-голяма лекота от кое да е друго “важно” събитие. Не съм се замислял защо е така, но сякаш повечето хора имат склонност, навярно съвсем неумишлено, да пренебрегват тези привидно незначителни детайли от ежедневието си. Сега няма да се впусна в дълбокомислени заключения колко погрешно е това, нито в мъдри съвети как да обръщаме повече внимание на малките неща в живота си. Тъй като това не е есе, това са просто празните мисли на един човек, върнал се в полунощ от работа и чакащ с нетърпение бойлерът да сгрее водата, която ще отмие насъбралата се умора. А междувременно, чакайки, малко размисли…

Преди около седмица си купих mp3 player-a, за който дълго време събирах пари. Радвах му се около два часа. Вчера една колежка, която този ден провеждаше промоция на Cappy Tempo, дойде специално до моя отдел, само за да ми донесе едно сокче, тъй като забелязала че съм изморен. Привидно незначителен жест, който обаче ме държеше усмихнат до края на смяната. Съпоставката е неизбежна, а изводите ще оставя за друг път, защото водата най-после се стопли…