Наръчник за борба с хлебарките

В представите на повечето хора, лятото се свързва с идилични картини като дългоочаквана ваканция на море, слънчеви плажове осеяни с високи палмови дървета, които нежно хвърлят сянка върху оскъдно облечени горещи момичета. За съжаление за мен, а убеден съм, и за повечето от моите съседи, тази асоциация от дълго време е изместена на заден план, отстъпвайки място на един малко по-реалистичен, та дори злободневен образ. Този образ е много черен, движи се що годе със скоростта на светлината и не се страхува да се покаже наяве, особено когато мракът вече е сковал задушните летни нощи. Да, става дума за хлебарките. Какво всъщност знаем за тези не особено симпатични, но за сметка на това изключително витални създания, които будят у нас такава погнуса и първичен страх? Личният ми опит в областта не е малък и благосклонно ще го споделя с тези, на които тепърва може да им се наложи да се сблъскат с проблема.

Първата, често пренебрегвана, а всъщност може би най-важна стъпка за водене на успешна война с хлебарките е от чисто психологически характер. Безсмислено е да крия, че дълго време, реакцията ми от появата на хлебарка в обитаваното от мен помещение, водеше до некоординирани подскоци във всички възможни посоки, паническо търсене на подходящо оръжие и впоследствие плах опит за удар който, разбира се, трудно би могъл да попадне в целта с подобно поведение. Не, няма нищо срамно в това, защото за неопитните, независимо дали става дума за седемгодишно момиченце или млад мъж в разцвета на силите си, ефектът просто няма как да бъде друг. А и реакцията не е непременно признак на уплах.

Една душна вечер, преди не повече от седмица, сладко бях започнал да се унасям в сън, когато чух силен трясък в съседната стая където спеше баща ми. Убеден, че в дома ни са проникнали някакви крадци, бързо изхвърчах да се притека на помощ, готов да се бия за живота си. Но веднага щом отворих вратата на спалнята и видях баща си да оглежда зорко зад леглото, въоръжен с чехъл в ръка, разбрах какво се е случило. В крайна сметка се справихме с опасността, но урокът е, че дори закоравели ветерани като нас не остават безразлични, когато врагът полази лицето ни докато спим.

Моето мнение е, че първият фаза в случая задължително трябва да бъде примирението. Там където има една хлебарка, значи има и други. Много. И те никога няма да си тръгнат, освен ако не сте решени да срутите до основи съответното жилище и да го построите наново, а дори и това не гарантира успех. Давам пълното си уверение, че веднага щом се примирите, че ви предстои вечна борба с бързоногите гадинки, ще се почувствате много по-добре. Е, относително казано разбира се…

Вторият етап е да се сближите с образа на самата хлебарка за да избегнете споменатата паническа реакция при появата и. Решенията тук са разнообразни и предполагам до голяма степен зависят от личната поносимост на човека. Моето решение беше да изложа на ежедневен показ трупът на една огромна хлебарка, жертва на смъртоносния ми чехъл. Оставих я да стои като военен трофей пред библиотеката ми, както за назидание на бъдещи натрапници, така и за да свикна с гнусното тяло с мускулести космати крака и разливащата се жълтеникава вътрешност. Вероятно най-удачното справяне с този проблем е да заловите една животинка и просто да я опитате на вкус, но за някои, включително и за мен, това е твърде радикално решение.

Щом се справите с първичната, чисто психическа неприязън към хлебарките, следващата стъпка е да осъзнаете, че трябва да се уповавате единствено на собствените си сили. Опитът ми показва, че всякакви отровни препарати, храни или пръскалки, рядко имат траен ефект и ползата от тях е нищожна. Нещо повече, твърде вероятно е те само ще приспят бдителността ви и поради това отдавна съм престанал да ги използвам. Въоръжени с тези знания, вече можете да преминете към най-интересната част, а именно избора на тактика за действие.

Важно е да се разбере, че стратегиите на врага са изключително ефективни, защото са базирани на чисто техническа подготвеност, сфера в която хлебарките са ненадминати. Те са изумително бързи, гъвкави и способността им да се сливат с околната среда е забележителна. Но въпреки всичко, положението не е съвсем безнадеждно, тъй като подходът на хлебарките в случай на сблъсък е доста стандартизиран и трудно можете да очаквате импровизация от тях. Как всъщност трябва да действате когато забележите хлебарката? Първо, не правете резки движения, защото сензорните сетива на бързоногите гадинки са много чувствителни и по всяка вероятност веднага ще изчезнат от погледа ви ако не сте достатъчно предпазливи. Стъпка номер две е да намерите подходящо оръжие, като е желателно то да е подръка, а не тепърва да тръгвате да го търсите. В подходящи ръце, чехъл или дебела книга могат да бъдат убийствени. Щом се въоръжите, пристъпвате бавно към позицията на хлебарката и не бързате да замахвате. Търпението е от жизнена важност, защото личната ми статистика показва, че ако първият замах не бъде успешен, вероятността за успех намалява драстично. Точно заради това първият удар трябва да бъде изпипан да съвършенство. Това което хлебарката ще направи щом замахнете, е да изхвърчи светкавично в посока най-далеч от опасността. Именно поради това, когато замахвате, не се целете в самата хлебарка, а в позицията която прецените, че тя ще заеме след вашия замах. Това гарантира значително увеличение на шансовете за успешна атака.

В случай обаче, че пропуснете, и хлебарката се скрие, не се отчайвайте, не всичко е загубено. Но ще се наложи, разбира се, да проявите доста повече търпение, дори от преди. Размърдайте мебелите наоколо и бъдете готови за моментална реакция, защото рано или късно, непременно ще получите своя втори шанс. Спомням си как неотдавна бях събуден от познат шум край един от шкафовете в стаята ми и в малките часове на нощта хванах чехъла готов за битка. Гадината се беше притаила в една малка пролука между шкафчето и дъската върху която то лежи. Полугол, легнах на пода за да установя точното разположение да хлебарката и докато с едната ръка препречвах пътя за изход на жертвата си, другата висеше високо във въздуха, хванала чехъла и готова за удар. Давам си сметка колко комично и нелепо трябва да е изглеждала тази ситуация отстрани, но това все пак е война и се изискват жертви.

Е, това е засега, до нови срещи и помнете, че в крайна сметка хлебарката може и да не е най-добрият приятел на човека, но с помощта на този наръчник, тя вече не е и най-опасният му враг.